RSS Feed

Френска селска торта

Posted on

След като колежките от моята стая пощуряха по френска селска торта (тя се оказа като че ли руска, поне така пишеше на няколко места), която се предлагаше в кафенето, реших да се поразровя из интернет за рецепта, за да я направя.

Chez Fleur

В крайна сметка се спрях на варианта от тук.

Продукти :

адаптирано от zajenata.bg

650 гр бяло брашно

350 гр захар

90 гр мед

70 гр масло

3 бр. яйца

2 ч.л. сода бикарбонат

600 мл течна животинска сметана 

500 гр заквасена сметана

ванилия

сладко от вишни

Начин на приготвяне :

В тенджерка се слагат яйцата, медът, 1 ч. чаша захар и маслото. Слагаме сместа на водна баня и при постоянно бъркане трябва да се достигне до 2-3 пъти увеличение на обема. След това се добавят содата и брашното и оттегляме от котлона. Получава се твърдо тесто. Оставяме го на хладно за около 30 мин., но не и в хладилника. От тестото разточваме 5-6 тънки кори, надупчват се плътно с вилица и се изпичат до златисто.

За крема процедираме по следния начин : течната сметана се разбива със захарта и ванилията. Отделно се разбива и заквасената сметана. Тогава се обединяват и за кратко време се оставя в хладилника.

След изстиването на блатовете се пристъпва към сглобяване. На първия слой се слага по-голямо количество крем. Следва отново блат, после крем и така до край, като на 2 от блатовете сложих вишни от сладко. За да се получи равномерно от всички страни и височина използвах ринг за торта. Оставя се да стегне леко. След това тортата трябва да се измаже от всички страни. С трохи от блата и смлени орехи се посипва готовият сладкиш, който е добре да престои поне една нощ в хладилника, за да попие добре кремът.

Вишнев пай

Posted on

Това лято имах късмета да си набера домашни вишни от дървото на съседите на моята сестра. Но тъй като не знаех какво да правя на момента, ги замразих и една вечер, връщайки се от работа и след като бях видяла рецептата в интернет, бях настроена и твърдо решена, че трябва да направя пай с вишни – нещо непознато досега за мен.

Продукти :

адаптирано от Cooks and Bakes

За тестото :

2 1/2 ч. ч. брашно

1 ч. ч. безсолно масло на кубчета

1 с. л. захар

1 ч. л. сол

малко прясно мляко

За пълнежа :

3 ч. ч. обезкостени вишни (може и замразени)

4 суп. л. нишесте

150гр. кристална захар

малко разтопено масло и кафява захар за поръсване

   Начин на приготвяне :

  Сложете в купа брашното, солта и захарта и разбъркайте. Ако имате кухненски робот – с него. Ако ли не – като мен с миксер. Започнете да добавяте маслото и студената вода. Понеже имах останал малко маслен крем, го добавих и него до нужното количество. Разбърква се добре с бъркалките за тесто и в резултат се получава ронливо тесто. След това се прехвърля върху набрашнена повърхност докато получим желания резултат. Увива се в домакинско фолио и се прибира в хладилника за около половин час. След като мине необходимото време, изваждаме тестото и го разделяме на две части – за основата и за решетката отгоре. Започваме точенето, но действайте внимателно, за да не се разкъса. Но дори и това да се случи, не е толкова страшно. Може така да се каже, да замажете положението🙂 с малко водичка и все едно нищо не се е случило. Следващата стъпка е прехвърлянето на долната основа в тавичката (за улеснение може да разточвате върху фолио). Изрязва се излишната част и пристъпваме към приготвянето на плънката = > вишните се смесват със захарта и нишестето и хубаво се разбърква. Изсипваме сместа върху подготвената подложка, завиваме краищата и се заемаме с решетката (тук много добре е показано, от първия път се получава чудесно).

За финал се намазва с разтопено масло и се поръсва с кафява захар. Първоначално, за около 20 минути се пече на 220 градуса, а след това – още 40-50 мин. на 180 градуса до златисто. Изважда се и се охлажда.

И се пристъпва към вкусната част🙂 – хрупкава коричка, нежна основа и преплетени нотки на сладко и леко кисело.

Пасха или иначе казано Великден

Posted on

Дойде дългоочакваният ден. Но преди това трябваше да се подготвим за него. Както от десетина години насам, а може и повече, реших да спазя традицията, която поех от мама – да си направим козунаци или по-точно „кулич“ (от руски).

Защо кулич ли? Ами защото е по рецепта на моята 92-годишна баба, която е родом от Русия. Успях и тази година да я зарадвам с отличен резултат – усещах радостта й дори по телефона, на 1500 км разстояние. Беше доволна, че най-малката й внучка се е справила. Все още пазим писмото, в което е написала на мама как се прави кулич. Всичко е много подробно и описателно. Но главното, което ми каза е любовта, с която трябва да се меси този вид тесто, това е свещен хляб по нейните думи. И мисля, че е абсолютно права.

Тази година освен козунаците, направих и рула с мармалад от сини сливи. Лятото специално го приготвих, за да имам за този ден. Последните години експериментирах с какво ли не – то не беше сладко от малини, минах през компот от праскови, сиропирани праскови и два-три вида варива от сини сливи. Поне засега ми доставя огромно удоволствие.

И сега да пристъпим към начина на приготвяне на гореописания кулич. Няма абсолютно точни мерки, защото все пак всеки е с различен вкус.

Продукти : 

50 гр. мая

500 мл прясно мляко

щипка сол

150 гр. масло

200 гр. захар

2-3 яйца, но може и малко повече, но не прекалявайте все пак

Начин на приготвяне :

От предишната вечер натрошете маята в чаша топло мляко, но не и горещо докато се разтвори. Излейте сместа в останалото мляко, прибавете щипка сол, да сол , а не захар, няма грешка, и след това се добавя брашно докато се стигне до консистенция, приличаща на гъста сметана. Покрива се с кърпа и се оставя за през нощта. На сутринта се пристъпва към същинската част. Вече разполагаме с т. нар. „опара“. За съжаление използвам тези термини, защото не знам как се превеждат на български. В получената смес добавяме първоначално яйцата, разбъркваме на ръка. След това идва ред на захарта, на мекото масло и в един момент започваме с брашното. Тук вече е на око и усет неговото количеството. Целта е да се получи меко тесто, но не прекалено меко, защото ще се разплуе впоследствие. Оставя се да втаса, докато утрои обема си.

Трябва да се получи по този начин.

Да предупредя, че това е двойна доза.

И сега да продължим. След като се надигне достатъчно тестото, започваме да го оформяме. Тази година сложих стафиди, червени боровинки и лимонова кора.

Следва отново изчакване на втасването – да се увеличи двойно. Намазваме с жълтък и прясно мляко, посипваме със захар по желание и слагаме да се пече. Първоначално не в много гореща фурна, но след около 10 минути се увеличава температурата. Печем до готовност. Можем да проверим и с клечка докато излезе суха.

Рожден ден

Posted on

Обичам рождените дни на любимите ми хора – времето на тортите – голямо вълнение и емоции. Това е моят начин да доставя радост и удоволствие. Минава се през безброй идеи, хиляди мисли и промени докато реша какво бих искала да направя.

Първи беше рожденият ден на мама през януари. За него избрах пандишпанови блатове, сиропирани праскови и крем маскарпоне със сметана.

Последва празникът на сестра ми. За него се получиха две мънички тортички :

Тирамису, но леко кривнало от традиционната рецепта, понеже промених крема, добавяйки по-различен ликьор (от горски плодове).

 Да, наистина беше вкусно, но класиката си остава   класика като че ли.

 След това започна приключението с фондана. Изключително много се вълнувах, защото за първи път си бях купила готов фондан и то според множеството мнения, на една от най-добрите компании – Satin Ice, който вече се предлага и у нас (намерих го в AromasHouse и CookiBooki). Не че имам голям опит с други видове, но преди това използвах рецептата от блога на Димитрана, която както винаги ни е предоставила много добра рецепта. С такъв „виртуален учител“ как да не се получи.

  Тук се спрях на вита торта (какаов пандишпан за основа по рецепта на Димитрана отново :)) с крем маскарпоне и горски плодове. За съжаление този път нямам снимка на разрез.

Много доволна останах от формичките за изработката на цветенцата, които моите колеги ми подариха за рождения ден. Колко по-лесно се оказа изработването им.

Наистина има неща за изглаждане, но с практиката всичко ще се получи🙂.

                   

Откриването

Posted on

     Явно трябваше да дойда в Париж (макар и командировка), да си купя книгата на Pierre Herme „Macarons“, за да се реша на първата си публикация. До този момент блогът отлежаваше. Все отлагах. Може би поради липса на смелост, оправданието, че все още нямам хубав фотоапарат за снимките или желанието и намерението, че всичко трябва да е идеално. Пустият му перфекционизъм, как пречи понякога. Но определено заслугата за появата на този блог я отдавам на моите мили дружки Илиянка и Гери.

Както бихте могли да се досетите, първата публикация ще е посветена на тези мънички разноцветни чудеса, наречени френски макарони. След първия неуспешен опит, реших все пак да не се отказвам. Докато не ги направих, нямах мира. Падна едно четене на френски сайтове, клипчета и в никакъв случай не бих искала да пропусна и блога на Ирина Купенска.  Радостта и удовлетворението са огромни при постигане на целта. Сега остава на дневен ред усъвършенстването, както на фотографските, така и на кулинарните умения🙂.

А ето ги и моите розови макарони с малинов крем.