RSS Feed

Monthly Archives: април 2012

Пасха или иначе казано Великден

Posted on

Дойде дългоочакваният ден. Но преди това трябваше да се подготвим за него. Както от десетина години насам, а може и повече, реших да спазя традицията, която поех от мама – да си направим козунаци или по-точно „кулич“ (от руски).

Защо кулич ли? Ами защото е по рецепта на моята 92-годишна баба, която е родом от Русия. Успях и тази година да я зарадвам с отличен резултат – усещах радостта й дори по телефона, на 1500 км разстояние. Беше доволна, че най-малката й внучка се е справила. Все още пазим писмото, в което е написала на мама как се прави кулич. Всичко е много подробно и описателно. Но главното, което ми каза е любовта, с която трябва да се меси този вид тесто, това е свещен хляб по нейните думи. И мисля, че е абсолютно права.

Тази година освен козунаците, направих и рула с мармалад от сини сливи. Лятото специално го приготвих, за да имам за този ден. Последните години експериментирах с какво ли не – то не беше сладко от малини, минах през компот от праскови, сиропирани праскови и два-три вида варива от сини сливи. Поне засега ми доставя огромно удоволствие.

И сега да пристъпим към начина на приготвяне на гореописания кулич. Няма абсолютно точни мерки, защото все пак всеки е с различен вкус.

Продукти : 

50 гр. мая

500 мл прясно мляко

щипка сол

150 гр. масло

200 гр. захар

2-3 яйца, но може и малко повече, но не прекалявайте все пак

Начин на приготвяне :

От предишната вечер натрошете маята в чаша топло мляко, но не и горещо докато се разтвори. Излейте сместа в останалото мляко, прибавете щипка сол, да сол , а не захар, няма грешка, и след това се добавя брашно докато се стигне до консистенция, приличаща на гъста сметана. Покрива се с кърпа и се оставя за през нощта. На сутринта се пристъпва към същинската част. Вече разполагаме с т. нар. „опара“. За съжаление използвам тези термини, защото не знам как се превеждат на български. В получената смес добавяме първоначално яйцата, разбъркваме на ръка. След това идва ред на захарта, на мекото масло и в един момент започваме с брашното. Тук вече е на око и усет неговото количеството. Целта е да се получи меко тесто, но не прекалено меко, защото ще се разплуе впоследствие. Оставя се да втаса, докато утрои обема си.

Трябва да се получи по този начин.

Да предупредя, че това е двойна доза.

И сега да продължим. След като се надигне достатъчно тестото, започваме да го оформяме. Тази година сложих стафиди, червени боровинки и лимонова кора.

Следва отново изчакване на втасването – да се увеличи двойно. Намазваме с жълтък и прясно мляко, посипваме със захар по желание и слагаме да се пече. Първоначално не в много гореща фурна, но след около 10 минути се увеличава температурата. Печем до готовност. Можем да проверим и с клечка докато излезе суха.