Това лято имах късмета да си набера домашни вишни от дървото на съседите на моята сестра. Но тъй като не знаех какво да правя на момента, ги замразих и една вечер, връщайки се от работа и след като бях видяла рецептата в интернет, бях настроена и твърдо решена, че трябва да направя пай с вишни – нещо непознато досега за мен.
Продукти :
адаптирано от Cooks and Bakes
За тестото :
2 1/2 ч. ч. брашно
1 ч. ч. безсолно масло на кубчета
1 с. л. захар
1 ч. л. сол
малко прясно мляко
За пълнежа :
3 ч. ч. обезкостени вишни (може и замразени)
4 суп. л. нишесте
150гр. кристална захар
малко разтопено масло и кафява захар за поръсване
Сложете в купа брашното, солта и захарта и разбъркайте. Ако имате кухненски робот – с него. Ако ли не – като мен с миксер. Започнете да добавяте маслото и студената вода. Понеже имах останал малко маслен крем, го добавих и него до нужното количество. Разбърква се добре с бъркалките за тесто и в резултат се получава ронливо тесто. След това се прехвърля върху набрашнена повърхност докато получим желания резултат. Увива се в домакинско фолио и се прибира в хладилника за около половин час. След като мине необходимото време, изваждаме тестото и го разделяме на две части – за основата и за решетката отгоре. Започваме точенето, но действайте внимателно, за да не се разкъса. Но дори и това да се случи, не е толкова страшно. Може така да се каже, да замажете положението 🙂 с малко водичка и все едно нищо не се е случило. Следващата стъпка е прехвърлянето на долната основа в тавичката (за улеснение може да разточвате върху фолио). Изрязва се излишната част и пристъпваме към приготвянето на плънката = > вишните се смесват със захарта и нишестето и хубаво се разбърква. Изсипваме сместа върху подготвената подложка, завиваме краищата и се заемаме с решетката (тук много добре е показано, от първия път се получава чудесно).
За финал се намазва с разтопено масло и се поръсва с кафява захар. Първоначално, за около 20 минути се пече на 220 градуса, а след това – още 40-50 мин. на 180 градуса до златисто. Изважда се и се охлажда.
И се пристъпва към вкусната част 🙂 – хрупкава коричка, нежна основа и преплетени нотки на сладко и леко кисело.
Уау, колко вкусно изглежда…А със снимките задобряваш определено. Последната ми е фаворит, перфектна е :о)
Благодаря 🙂
Мммм… Защо като ти видя рецептите и снимките и все огладнявам? А аз пай не обичам уж.
Честно казано беше много вкусен, особено като си го направиш вкъщи. Но много ме радва твоят коментар. Явно започвам да успявам да предам вкуса така да се каже.